-Яно, Яно! Къде си, ма!
-Тук съм в мазата. Ида ей сега.
От вратата се показа първо черната забрадка на баба Яна, а после грейнаха и очите й. Нямаше човек в селото, който да каже нещо лошо за нея. Сякаш ангел се беше вселил в сърцето й и те гледа с нейните очите . Погледа й ще те излекува и сила ще ти даде. Както газената лампа огрява вечер селската стая, така й баба Яна огряваше селото. Ако нещо ти е тежко, ще те вкара в стаята пред иконата, ще ти хване ръката и ще зашепне молитва към Богородица. Наплачеш се хубаво и айде пак на къра да работиш. Таз гладна къща храна иска,таз плодна земя, мотика й трябва и таз душа радост си търси.На времето, кога беше млада и й казваха само Яна, наред със всички и тя работеше по нивите. Съберат се още по тъмно на мегдана, метнали мотиките на рамо и торбите в ръцете. Нивичките бяха малки и сиромашки. Провикваха се и си думаха, кога им доскучае. Коя не й спори и изостава, знае, че Яна ще се затече към нея и ще копне някой ред, доде се изравни със всички.
-Яно, таз твоята мотика сякаш Господ я носи. Хем бързо копае, хем и леко!- често се смееше свекърва й баба Дана.
Нямаше друга свекърва в селото да се хвали от снаха си. Другите все се оплакваха и не бяха доволни. Яна и като снаха беше блага и мила.Но много хубаво не е за хубаво и рано си остана младата жена вдовица, а след някоя друга година и съвсем сама в къщата. Не успя и дете да роди, та дома им си остана само с нея. Никой не я видя сълза да пророни или да се оплаче. Не я и жалеха, защото тя винаги ще ги погледне с този светещ и радостен ангелски поглед . Толкова болести и тъга от селото прогони с молитвите си, а нейната мъка си остана в постелята й.
– Яно, пак ли си се мушнала в мазата. Стига си работила само ами ела да се видим и да си поговорим!- подхвана я веднага съседката Минка.- Ти нали знаеш, снахата на Стойка. Мъжа й се канил да я гони, че дете още не му раждала. Казал й, че ще я държи до зимата и ако пак няма, ще си я връща на техните. Много се мъчи и плачи, милата, пък и срам я било да ти каже. Да я повикаш у вас и да се помолите заедно на твоята Богородица.
– Ще се помоля, Минке! Може и да не идва, щом я е срам. Само й кажи надвечер, кога мръкне и се прибере, да седне у дома си пред тяхната икона. Аз от тук, тя от там и ще смилим Бога да я зарадва с рожба.
– Ей, Яно да си ни жива и здрава, да ни измолваш радости още дълги години. Айде да ми дадеш и твоята мотика, че утре трябва да засадя картофите, пък нашата е много затъпена. Не е като твоята спорна.
Баба Яна, пак се мушна в мазата и излезе от там с мотиката.
-Айде, Минке, да ти е спорна работата с моята мотика. И от мен да запомниш, че който ти каже, че лозето не иска молитва,а само мотика, да не му вярваш. Всяко нещо иска молитва, а не само работа. Помолиш ли се за помощ, все някой ще те чуе. Не се ли помолиш, сам трябва да си свършиш работата. А работа без Бога, не ми я хвали.
ЙОРДАНКА ПЕТКОВА
