– Стойне, идвам при тебе да ми дадеш акъл какво да сторим с нашето момиче. Снаха ми Веселка се е разлегнала две седмици и не става. Сили няма, не се храни и телом слабее. Бяха със сина на сватба, а след туй легна и не стана. Все едно някоя я е омагьосал. Ти нали от много неща разбираш и ида при тебе за помощ.
– Боли ли я нещо, или само сили няма.
– Не охка да я боли. Само си лежи, мълчи и не става.
Баба Стойна се надигна и отвори долапа. Извади оттам пакет сол и си облече жилетката.
– Айде Верке, да вървим. Па дано ѝ дадем сили да стане.
Щом влязоха в стаята на Веселка, тя само отвори очи, поздрави ги и пак ги затвори.
– Веселке, ставай, баба, да ти помогнем. Някой те е омагьосал, нека изгоним всичко от тебе! – нареди ѝ с мек глас баба Стойна. – Дай си ръцете!
Възрастната жена напълни шепите ѝ със сол. Посипа краката ѝ, после раменете, ръцете и започна да ги разтрива със сухите си пръсти. Половин час разтриваше и ръсеше, докато лицето на Веселка започна да порозовява.
– Верке, дай сега по една метла и да изметем всичко навън. Едната на мен, а другата на Веселка. Давай, чедо, мети и махай всичко от теб, докато усетиш, че ти става жега.
Подхванаха с метлите и подът бързо-бързо лъсна от чистота.
– Давайте сега всичко да съберем в един вестник и да вървим със свекърва ти да хвърлим болестта ти в реката извън село.
Двете жени се обуха и облякоха. Грабнаха увитата сол и излязоха навън.
– Верке, сега вземи таз сол и я хвърли на боклука. – заръча Стойна. – Няма да я носим на реката. Излъгахме Веселка, а тя ще си излъже и болестта. Магията в главата се гони с лъжа и излъжели се си, заминава набързо. Иди се разходи един час и тогава да се прибереш, а утре да дойдеш да кажеш как е момичето.
На другия ден по обяд пристигна свекървата на Веселка.
– Стойне, пак ида. Да си ми жива и здрава! Чудо направи с таз сол. Сутринта нашето момиче станало преди мен, омесила една пита и ми каза да ти я донеса и да те почерпя, задето си я излекувала.
– Благодаря ти за питата, но Веселка сама си се излекува. Аз я хванах за ръката, за да я вдигна. Солта ми трябваше само за да стане. Мисъл се лъже и магия се лъже. Айде да си хапнем от питата. Ето и малко сол да си я посолим. Жива и здрава да ти е снахата!
Йорданка Петкова
От “ Когато имаш нужда от чудо”
