– Днес седна ли да се помолиш? Щото даването чака молба!
– Остарял свят само с раждане се подновява!
– Хапни, баба, хапни си! Че уста кога е заета да яде, думите кротко изчакват!
– Да знаеш, чедо, зашета ли в света Чума, значи Господ иска смирение! Дълъг език, хаплива душа и неблагодарен човек, не водят до убаво! Убав път е тоз дето ръка за ръка крачат хората и с песен хляба си вадят. Господ кога правил света, сърцето си е подложил там и мерака. А сега сърца по света няма и мерак за хубаво няма. Че как така да се върти и Земята спокойно. Всеки дърпа към своята си истина и клетви като ехо се носят. Туй не е Божия свят, а човешкия! Е за туй иде пак Чума! Да ти пламни тялото, къщата и родата , та да изгори лошотията и наново света да утихне и да се смири пред Любовта!
– Разлаеш ли кучетата и стадото ще ти се пръсне! Само с блага дума ще имаш хем мляко, хем сирене, хем стадо в кошарата.
– Опърничава къща основи клати и бързо пада. Опърничава жена плетката й накриво върви, а опърничав мъж краката му не вървят по прав път!
– Ако си кротка, баба, и деца кротки ще видиш. Не се ли кротнеш, хубавото хоро у комшията ще гледаш само през оградата. У вас няма да заиграе!
– Пълен чувал изтръскаш ли го, ще падне туй с дето си го напълнил. Стока ли е , измет ли е , от теб зависи!
– Хубава старост Господ я дава,а ти само ще я пазиш, че много ще ти трябва, кога дойде залеза!
– Куцо ли ти е магарето, до нивата няма да стигнеш и жътва няма да видиш !
– И сто години да живееш, ако не си показал как се живее, що ли си живял тогава!
– Господ, баба, пари има. Ти само му работи и ще Ти плати за свършеното!
– Да гледаш в дома ти да е топло и спокойно, че лазне ли ти детето, ще избяга и няма с какво да го привлечеш да се върне! Човека само хубавите спомени го връщат!
– И най-жилавото месо, ако добре го свариш, ще може да се яде! И опак човек с много любов може да омекне.
– Стегне ли те много главата, развържи възела на забрадката си !
– И рядка брада и гъста, все остър бръснач иска!
– Туй дето душата ти го иска, на Господ да го кажеш. Туй дето сърцето ти го иска,на човека до теб го издумай. Туй дето ръката ти го иска, на друг да го подадеш!
– Див звяр в кошара не стои. Пусни си го в гората и ще ти е мирно стадото.
– Стоиш ли на едно място, обувки няма да изтъркаш, но пък напразно ще си ги обул. Щото обувките са за вървене!
– Стара коза може да не ти дава вече мляко, но може да блее. Младите и на туй трябва да се научат. Изгубено стадо по блеенето можеш да го откриеш. В живота от всичко файда има.
– Колкото и да плетеш чорапи, ако не му си оплел чифт , напразно ти е било плетенето. С един чорап два крака не можеш да обуеш. Всичко чифт си търси!
– Баба ти цял живот сама си дробила попарата, но съм внимавала какво слагам в нея, че на софрата заедно сядаме. Сбъркали един от къщата всички страдат.
– Стореното няма връщане. Иска само преглъщане.
– Баба ти винаги рано е ставала да посреща деня. Изтървеш ли го, не се връща. Трябва да чакаш другия.
Автор :Йорданка Петкова
Снимка: Асен Великов
От „ Истории от старите калдъръми”
