От „ Пътища от миналото и днес”
Събраха се на мегдана хората от селото.
Искаха да направят една хубава каменна улица в селото и уредиха необходимото за тази цел. Трябваше само да решат коя улица.
– Трябва да е улицата към църквата. Тя е най-важната в селото! – обади се попът.
– Най-важна, пък като имате зор, все на моята врата прис-тигате да тропате! – възрази чорбаджи Ставри.
– Не може! Ние като тръгнем към гробищата, все в кал стъпваме. Всяка къща има мъртвец! – възроптаха бабите в селото.
– Трябва да е към кръчмата. Половината село мъжете ходят натам. Вечер едвам се прибираме. Време е да се направи хубава улицата! – надигнаха глас мъжете.
– Дядо, Цоньо, ти що мълчиш. Кажи си и твоята приказка. Всеки си казва мнението.
– Кво да кажа бе, хора. Гледате, пък виждате всички раз-лично. Кой какво е пред очите му, за него това е светът.
Едно време имало двама първенци в нашето село – попа и богаташа. Чудили се хората кого да слушат. Качи се богаташът на църковната камбанария и като погледне селото, вижда зелените ниви, а рече после, че зимата ще има пълни мазета.
Качи се попът и гледа малко хора по нивите, па рече, че много хора ще си заминат тази зима. Щом ги няма на къра, значи има болни.
Уж на една камбанария и двамата се качват, пък различни неща виждат.
И каквото и сега да ви река аз, пак няма да е като вашето.
Всеки гледа от собствената си камбанария.
Авт. Йорданка Петкова
