Комплект 5 книги с подаръчна опаковка от плат с фолклорни мотиви и химикалка с шевици .

КОЛЕДА

( от “Истории от старите калдъръми”)

Небето не спря цяла вечер да хвърля към земята пухкави бели снежинки. Покри всичко в селото и залости вратите на къщите. Само димът от комините подсказваше къде има живот. Някои още преди да завали се натовариха в колите на децата си и тръгнаха да зимуват по градовете. Баба Станка нямаше къде и при кого да ходи. Зареди си есента мазата и се приготви да зимува в дома си. От време на време се показваше да поизрие малко сняг и да направи пътечка към пътната врата, та да се вижда, че е жива. Зиме по пътечките си гадаеха кой как е. Не се ли види два дни пътечка и съседите наминават да видят самотниците как са.

Днес беше Коледа, но на възрастната жена не ѝ се ринеше сняг. Стана от леглото и първо отиде пред иконата на Христос, да му се покаже, че е жива и да се прекръсти с благодарност. Животът и сам да го живееш, все си е мил. И болен да си, пак го тикаш някак си и му се молиш още да почака. Лицето от иконата сякаш ѝ се усмихна и даде нишан, че е приел благодарността.

И започна баба Стана да се приготвя за празника. Нямаше кой да дойде, та да яде от гозбите ѝ, но въпреки всичко тя запретна ръкави и върза престилката. Гладни нямаше да остави светиите от стената. Ще подреди богато масата и ще ги покани да слязат при нея. Господ си имаше много работа по празниците и обикаляше къде има дом без надежда. Но Богородица и Синът ѝ нямаше да я подминат и тази Коледа поне за минута. И това стигаше на възрастната жена, че да ѝ уважат трапезата. Своят живот вече само за тях го живееше.

Цял ден баба Стана меси, премесва и готви. Къщата замириса на празник, а от тамяна се разнесе ароматът на Коледа. Малката масичка едва побра чиниите. Свали баба Стана престилката, заглади белите си коси и подреди три столчета на масата.

– Айде Богородичке, идвайте с Твоето момче само да ми уважите трапезата, пък после ходете къде сте си решили! – приготви се да сяда възрастната жена.

Тази Коледа обаче имаше други планове за нея. Отвън се чу глас и шум.

– Бабо Стано, ставай да ни отвориш! – на вратата се показа съседката Недка, а след нея децата и мъжът ѝ. – Ще ни приемеш ли тази нощ у вас? Носим си гозбите. Да вземе коминът да ни се запуши и в къщи се напълни с дим. По тази тъмнина няма как Димитър да се качи да го чисти, пък на този студ и дим не се издържа. Отваряхме да проветряваме и на децата чак ръцете им замръзнаха. Бива ли така да караме Коледата?! И решихме да те помолим тази нощ да ни приютиш у вас. Митко е напълнил една тава с месце, а аз навих цяла тенджера със сърми. От нас храната, от теб топлината и ще посрещнем Коледа заедно.

Баба Стана отвори широко вратата, та да пусне вътре коледния си подарък, а Христос се усмихна доволно от стената. Родил се е на този ден и искаше всички да са щастливи.

Господ не може да седне на всяка трапеза, но праща някого да свърши тази работа вместо него. Напълни къщата и масата на баба Стана и тръгна по снега да гостува там, където има други пътечки до дворните врати и самотни души