Селски делници и празници

Описание

Там, където човек се ражда, завинаги остава енергията на времето и мястото. Когато човек е млад и лети от мечта на мечта, в стремежа си да ги постига, заглушава закодираното в себе си. Но тази „парола”, с която идваме на този свят, ни служи да отваряме нови врати и посоки. И идва време, когато нашият пясъчен часовник започва да се изпразва отгоре. Тогава ние си спомняме, че сме започнали отнякъде и това „някъде“ никога не си е тръгвало от нас. То започва да те зове както в опитоменото животно зове дивото и те кара да търсиш връзката с рожденото си място.  Уроците в детството са най-запомнящи се.

Когато моят пясъчен часовник прехвърли петдесет години, в мен започнаха да се включват картини и действия от родното ми място и детството. Благодаря на съдбата, че първото ми коренче, забито в тази земя, поникна в село.

Село Поповица е едно тракийско плодородно парче земя, в което са се заселили и продължават да живеят хора, носещи в себе си любовта към природата. Само тази обич може да те накара да станеш сутрин в зори, да нарамиш мотиката и да поемеш към нивата. Само тази обич може да те накара да превърнеш двора си в райска цветна градина. И само тази обич може да те накара цял ден да тичаш по стадата с животни и да отглеждаш всякакви плодове и зеленчуци.  Селото ни е богато на традиции и тяхното спазване се е превърнало в нещо много важно. Времената се сменят и оставят своите отпечатъци, които понякога сякаш се изгубват, но изведнъж се възпламеняват и пак се завръщат с огромна сила. Сякаш Господ знае в чии ръце да постави огъня, който да запали старите порядки.

Сега от позицията на годините и натрупаната житейска мъдрост установявам, че именно тези традиции успяват да обединят хората и те да заживеят като един организъм. Поделената раздадена храна за живи и мъртви, отбелязване на празниците и споделената съседска радост и болка – това  всъщност е моето село, което по този начин поддържа живота си. Надявам се, че както дотук Бог е намерил начин да го запази живо, така и в бъдеще ще има грижата и ще пази жителите на село Поповица. Той знае къде трябва да се появи, къде трябва да действа и къде само да наблюдава. Там, където му се доверяват – действа. Там, където се съмняват – наблюдава. Там, където има опасност – се появява.

От автора