Описание
Тази книга се състои от две части. Сякаш двете би трябвало да са доста различни. Ала не са.
Едната събира истински преживявания на автора или на нейни събеседници; споделени благодарности за Божията милост или Божието откровение, което ни помага в най-трудните и в най-съдбоносните периоди в живота ни; или просто представляват чудни и чудесни истории за онази благословена светлина, която винаги ни подкрепя иззад видимото и всекидневното – само обаче ако вървим по пътя си, тоест когато вършим добро.
Във втората част от книгата Йорданка Петкова ни предлага свои съвсем кратки разкази, обединени пак от темата за Божията милост към нас, превъплътена в най-чистите земни измерения, в най-ценните човешки качества – любовта, милосърдието, състраданието, отдадеността, верността, жертвоготовността… Сиреч – в добротворчеството. Разказчетата звучат някак патриархално, възприемат се някак като приказки, като притчи, като нещо сякаш позабравено, вехто, на което му е минало времето. И тъй като няма как любовта, милосърдието и верността да са овехтели, се замисляме дали ние самите не сме се отдалечили някак неусетно от тези Божи дарове, дали животът ни не е станал по-беден и по-безсмислен далеч от тях.
Точно в този смисъл и истинските истории, и „измислената” кратка проза са едно единствено цяло, съчетало една единствена реалност – връзката ни с Бога. Която или води до духовната ни благодат без значение през какви трудности и изпитания преминава земната ни къса пътека, или, ако скъсаме тази извечна връзка – до душевни страдания и безцелно преживени години. Изборът е изцяло наш.
А историите на Йорданка Петкова – автентични или художествени – само ненатрапчиво ни напомнят какъв следва да е изборът ни.





Отзиви
There are no reviews yet