Баба Еленка погледна внучката си в очите и сърцето й запрепуска като бърз кон из гърдите.
Същия поглед имаше и тя като млада. Грееше, когато се влюби и пееше, когато беше щастлива.
Само тя обаче си знаеше и не смееше да сподели.
Искаше й се дълги години още да е жива и да дочака да види любовта в очите на малката Елена. Сега можеше да се говори за всичко. Младите си предяха живота сами и изживяваха своите собствени грешки, а не чужди.
Няма кой да ти наложи кого да обича сърцето ти и къде да отиде мечтата ти .
По време на младостта баба Еленка беше задомена, за когото й избраха родителите. Живя, където желаеха свекъра и свекървата. Обличаше се, както желаеше мъжа й.
Хранеше се, с каквото пожелае свекърва й. Прегръщаше децата си, когато разрешеше свекър й.
Днес мечтата й беше само това детско лице да свети със собствената си светлина и да си изпреде сама живота както тя иска да го носи.
Йорданка Петкова
Снимка: Славина Луканова
