( По действителен случай)
Стария скрин гледаше тъжно с изпразнени очи. Излъсканото и лакирано дървено дъно от години не беше виждало светлина. Работата му беше да стопанисва всичките църковни книги на стопаните си.
Къщата цялата беше пропита от мирис на тамян и от безгласни молитви.
Беше попски дом.
Съгради го отец Стоян и там изгледа трите си деца. След това в този дом продължи да живее синът му. И той завърши църковното училище, но след това продължи нагоре с лекарска професия.
С единия крак беше в служба на хората да ги лекува, а с другия крак в храма на баща си да му приглася в пеенето.
И двамата живяха в сговор с вярата. Свързваше ги една икона. Иисус Христос ги гледаше от стената цял живот.
Но както всяко нещо си има край, така и те двамата си заминаха от този свят.
Съдбата променя всичко. Други хора с други порядки продължиха попския им род.
Днес къщата сменяше своите собственици.
Младата жена, събра всички вещи от бащината къща и остави там само стените.
Паметта на дядо й и баща й “ тръгнаха“ с нея и поеха към дома й.
Откачи от вратата табелката “ Продава се“.
Но всъщност за нея продадени бяха само стените.
Къщата на баща й щеше да продължава да живее в душата й.
Когато материалното ни напусне, остава неговата невидима сянка вътре в нас, която ние сме облекли с думата “ духовност“.
Авт. Йорданка Петкова
Снимка:Дани Желева
