-Дай Боже, благословия от дъжд целебен да се излее над душите ни и стореното лошо да се обърне на добро!Дай Боже, нивата на живота ни с лекота да я работим и богата реколта да жънем!Дай Боже, каквото ръката ни пипне на злато и пари да стане, че за всички да има и да преима!
Тъй шепнеше баба Ирина по всеки,който добър ден ще й каже или ще приседне на пейката , дето столетница след някоя година ще стане.Още като млада снаха я завари и ще я остави,както е тръгнало.Корава и вярна остана на Панчевия род тази пейка.Златните ръце на свекър й я бяха издялкали,но туй дърво излезе голям берекет за душите минали през „бялата” им къща. На времето беше като бяла лястовица кацнала на билото на планината и най-шумната у махалата.Все весели и шумни се раждаха в Панчевия род.Който и да дойде ще поделят с него ядене,пиене и постеля.Който сълзи го душат ,ще дойде тук да ги гони.Нейната свекърва баба Дора бе знахарката и баячката на селото.Още пази Ирина кърпата дека я слагаше върху главата на всеки,кой дойдеше за лек при нея.Щом я метнеше и думи ще зашепне над него и сякаш с биле вълшебно облива тялото и душата му.Ще поплаче,ще подсмърча ,па стане и се затича сякаш си е свалил чувал с камъни от гърба си.Къде отиваха хорските камени се чудеше като млада невеста баба Ирина щото нищо не оставаше в бялата им къща.Сякаш огън го изгаряше и пак весело беше.
Чорбаджи Димо на времето и той от тяхната къща лек намери за детето си и дума си зарече,че доде е жив всяка година седмица преди Великден в бяло ще им я бойдише,та все да се белее.Отдавна си отиде и душата му и чорбаджийството му.Угасна им и богатството и рода им,че се пръснаха по света и не се събраха повече.Парите на правят дом и щастие.Всичко все някога свършва и се довежда друго след него.Така и бялата Панчева къща посивя и й се вижда вече края.
Наниза баба Ирина вече 80 сребърника живот с мъки, добруване и служене на Земята.Пръснаха се децата им по градове и чужбина, и само тя остана да пази бялата къща.Погледа на възрастната жена се плъзна по празната отдавна улица и устата й си занашепва нейното .
-Дай Боже на всеки арен дом да дигне, и дома му да бъде и да пребъде!Дай Боже,всекиму Вяра в повече, че да я раздава и заразява околните ,че туй най-много е нужно на човека и на душата му днес! Дай Боже,на всеки мир и радост на този и на онзи свят!Дай Боже,каквото си рекъл да дадеш и какво си рекъл да не дадеш!
Колкото и добро да правим,колкото и благословии да изричаме,нашата съдба си е тази,която Бог ни е дал, но света ще е по-различен от нашето даване!
Йорданка Петкова
Снимка : Асен Великов
