Баба Гела си беше баш бабата в село. Всички се въртяха около нея. Готвеше вкусотии, плетеше и шиеше като дизайнер, къщовница от класа и…ангел по душа.
Свети като светулка по жътва на всички съселяни в живота. Гласа й се лее като пречистваща вода идваща от водопад. Говори ти и думите й падат точно където трябва и дълго ти държат влага.Ще ти се стопи студенината от душицата ако ти е замръзнала мъка там.
Чудеха се как може да има такъв жив човек. Щото такава доброта има само на небето.
В живота все ще викнеш, ще се скараш с някой или ще прегрешиш с говор .
А тя душица на душиците.
И понеже мъжа й се наричаше Ангел, а тя Гела и незнайно от къде дойде името й в селото, че си я кръстиха Архангелица.
Така си живя с туй име и си замина с него. Като чуят сега младите името й и си мислят, че светица небесна е живяла у село. А то земна душица, но светла. Но нали човеците все имат нужда от светии и решиха, че тя ще е подходяща. Молитви се изричаха към нея и раздавалки взеха да се носят из махалите в нейна чест.
Че то може ли да има човек без святост с това име Архангелица.
Не знам дали им помагаше от оня свят, но от този много помощ видя селото.
Нищо чудно и истории да изпонапишат след време за нея. Хората по всяко време имат нужда от ангели и архангели в плът и без плът.
Йорданка Петкова
