От “ Когато имаш нужда от чудо“
Всички събития в нашия живот изграждат един път и преживявания,които са част от сътворението на личния ни филм. Не всички получават своя „Оскар”, но пък участват в кръговата на времето и сътворяват дни, години, столетия и история. Обединени в малки и големи детайли, всяка житейска съдба си има значение и място.
И разказани тук истории преживени поотделно, се свързват с едно име-село Яврово.
Има места, за които искаш да разкажеш, но не можеш, защото думите не ти достигат. Има песни, които ти се иска да изпееш за тези места, но нямаш дъх за тях. Има места, за които ти се иска музика да изсвириш, но ръцете не могат да я пресътворят. Село Яврово е пътят между душата и земята. Онзи, за който ти танцува сърцето и ти пеят очите. Всеки път, когато тръгвах натам, усещах пеперудите на влюбването. Но онова влюбване в сътворението, в Божията благодат, в земята на прадедите ни и в хората, които сега минаваха по каменистите улици и родопските пътеки. Не знам дали душата ми търсеше местния храм „Света Богородица” или той търсеше нея, но желанието ме водеше към това място.
Колко ли други души е повикала Божията майка при нея и колко са чули повика й.
Църквата е построен в 1857 г. и е осветена в 1858 г. Истинското име на храма е „ Рождество на Света Богородица” . Това име е изписано на кръглия й печат и на една от големите икони пред олтара вляво. Построена е върху старо черковище. При разкопаването на основите е открита зарита в земята стара малка черквица като катакомба и икона на Светата Майка от 1770 г.. Запазена и до днес в нея се слиза по каменна стълба, където всеки може да се поклони на иконата.
Старите хора в селото разказват преданието, че в началото на петдесетте години на 19 ти век, дошъл в селото турски големец и отседнал в къщата на Данчо Ковача, намираща се срещу сегашната църква. В същата къща е живял учителят и свещеника Борис Харалампиев (наследник от рода на основателя на рода Ковачеви). Турчинът страдал от някаква болест и не можел да спи. През нощта, когато се събудил,погледнал през прозорчето и видял, че на ореха (по това време), горяло кандило. Още на другия ден, той посъветвал явровци да построят черква на това място и лично им помогнал за разрешение.
Силно ще да е „викала” Богородица на местните, щом и на друговерец е „проговорила” за да й се построи този храм.
ЙОРДАНКА ПЕТКОВА
