От “ Истории от старите калдъръми“
– Господи, от много време се каня да ти пиша, но се въздържах понеже знам, че Си много зает с небесните и земните дела. Не знам дали и там на небето е толкова тежко, тук обаче при нас е така. Като гледам у Танасини, съседа, е страшно. Скоро замина жената му при Тебе. Добринка се казва и си прилича с името си. Блага душица и в къщи и навън. Много се мъчи Танас, че са му и малки децата. Тежко, Господи, тежко! На другата улица и там мъка. У стрина Ирина двама болни пък у тях глад и студ . През една къща е баба Елена. Сама като кукувица е двадесет години. От горе до долу е с черно облечена и през пет минути въздиша. Зад нас пък е двора на бай Стоян. Момчето му нещо с главата превъртя и ходи из село, та се вее като байряк по сукаците. Тук там и радост има. Преди една седмица сватба имахме у село. От бедна къща, Янка, отиде в богаташи. Дано у тях само добро да се върти, но туй само Ти го знаеш. Пиша ти, Господи, та да Те питам що и аз да правя. Седнала ми е една мъка отгоре на гърдите и тежи като чувал пълен с жито. Поема въздух, не пада. Легна, стана, все там си е мъката. Дали е от това, че тате си отиде и старата ми майка много плаче. Или пък дето си останах нехаресан от момите. Три пъти се пробвах и поисквах от наше село мома и все ми отказваха. Вече хем ме е срам, хем ме е страх. Туй писмо да знайш, ще Ти го пусна у нашта църква зад иконата на Света Богородица. Не мога да се моля, Господи и за туй реших да ти пиша. Като застана пред свещниците и като ми млъкне душата, не ще да говори. От срам ли, от притеснение ли, не знам. Та тъй реших да ти пратя писмо по Божията Майка. Тя може да ти го донесе пък и знае кога да ти го прочете. Нали често идвала при Теб та да ти носи наште молитви , горе на небето. Прости ми, Господи, че те занимавам с моите дребни проблеми. Ако си имаш много друга работа, аз ще почакам. Не бързам толкова. Но да знаеш и за мен!
Твой Иван
