(По действителен случай)
Огромният облак захлупи чардака и метна сянката си като плътно перде на прозорец. Тъмнината накара работниците по двора да се разбързат. Царевицата почти беше изсъхнала и ако дъждът я намокри, всичко отиваше на лошо. Гладни животни, а след това и гладни хора. Природата умееше така да навързва нещата, че всичко ставаше зависимо едно от друго.
Чевръстите ръце на ратаите набързо събраха реколтата под сайванта. Дъждът ги почака благосклонно да свършат работа и чак тогава се изсипа като из ведро.
Стопанката на дома отдавна беше вдовица, но освен домакинската работа, си вървеше добре и кърската. По онова време богатството на хората идваше от многото ниви.
Денка беше много добра. Освен за своите седем деца, се грижеше
и за ратайчетата в дома си. Щом някое от тях пораснеше, тя му купуваше малка къщичка и му даряваше една нива. И така те си свиваха свое гнездо и отглеждаха свои деца.
С тази доброта към чуждите не ѝ се налагаше да стои над главите на работниците. Всички си гледаха съвестно работата, защото след това щяха да бъдат възнаградени. А кой няма да се грижи добре за чужда нива, която ще му донесе и на него своя.
Минаха години и един ден Денка тръгна към небето. Четиридесет дена ѝ носиха на гроба цветя и нейните ратайчета, и от съседните села. Много свещи се запалиха, за да ѝ осветяват пътя, и много пити се изпекоха, за да ѝ раздадат за „Бог да прости“.
Отиде си душата ѝ в богатство и на оня свят.
Продължаваха да я споменават и децата на ратаите, и техните внуци. Остана да ѝ се разнася името от поколение на поколение за слава на душата ѝ.
Йорданка Петкова
Снимка: Асен Великов
