Вратата проплака и пантите й изскърцаха тъжно. Къщата се ослуша като сляпа старица, която „вижда” само по шума. Прозорците й вече не виждаха, а пердетата й отдавна увиснаха и станаха на парцали.
Сия мина по обраслата каменна пътека и се спря до вратата. В едната ръка носеше свещ, а в другата стискаше похабен вече от употреба кибрит. Запали набързо свещта и се прекръсти :
-Айде, Ирино, простено да ти е от мен, та и Господ дано ти прости и да те пуснат при другите! Да не идваш вече и при мен у съня ми, че аз не мога да ти помогна. Снощи пак те сънувах, че втори път ще те погребват, но още не те пущат да влезеш на оня свят. Дойде и братовчеда Кольо дето почина преди две години и той да се опитва да ти помогне човека. Милостив беше, но ти не! Помниш ли, кога развали на брат му семейството и роди и извънбрачно дете?! Жена му си изплака очите от мъка. Помниш ли, кога носеше у храма красивите цветя, пък те били откраднати от сина ти от гробищата, та да ги продава. Помниш ли, че от къде минеше и ръката ти все отнасяше по нещо откраднато у къщата си? Колко хора, Ирино, нещастие ги стигна от твоите думи! Чужди рожби, кълнеше, но твоите си погреба! Да не ме мъчиш вече, Ирино, и да не ми идваш насън, че аз само туй мога за тебе да направя. Забравено от мене да е, простено да е от Бога, ако е рекъл! Айде, мир на душата ти!
Вятърът духна и изгаси свещта. Полюля се през счупеното стъкло парцаленото перде. Стресна се Сия и с бързи стъпки хукна назад по пътеката. Вратата пак изви глас като погребално пеене и замлъкна. Остана си отново сама с избелялата от години табела „Продава се”.
ЙОРДАНКА ПЕТКОВА
