От “ Истории от старите калдъръми“
Песента се разнесе към улицата и бързо прескочи съседните дувари. Изправи се баба Тодора и се заслуша в нежния глас на Богдана. Георги и той излезе веднага на двора. Сложи ръце на кръста си и застана прав, сякаш отдаваше почит на някой високопоставен гост. Богданините извивки накъдриха тишината наоколо и тръгнаха към планината. Песента леко полеко стигна своя край и се изниза нанякъде между къщите.
– Георги, мама, хич да не чакаш вече, ами да се подготвим и да искаме Богдана. Плитките на косата й взеха вече да се озъртат и да знайш, ще ни изпревари някой. Дорде не си е хвърлила погледа на някой друг, да я поискаме от татко й. Нищо да не прави, а само да ни пей, ще ни стига. Тоз глас вълшебен е от Господ даден. А Той не дава току така и не си оставя даренията без благословия. Да знаеш, че ако дойде у нащта къща и ще ни полази късмета! – пак подхвана майката на Георги да му говори за съседското момиче.
– Знам, мале, но страх ме е да не ми откажат. Ще ми дамгосат задомяването и цял живот ще ме боли сърцето. Знаеш, че Богдана ми е моя мечта и се надявам, а откажат ли ми и ще ми отиде надеждата.
– Че ти само с надежда ли ще я караш. Я да ми вдигнеш глава нагоре и да си изправиш гърба. То наведеш ли се и все да се съмняваш, ни песен, ни глас ще ни доведеш. Млад мъж не бива да се отказва, а начин да търси. Още днес като я видиш да отива за вода, веднага след нея да тръгнеш. Но ще чакаш да налее водата и тогава ще я приближиш. Жената като й натежи и е склонна да търси помощ. Който е насреща и ще приеме веднага. Днес помощ, утре помощ и ще те погледне с благодарни очи. А от благодарност до обич е малка крачката. Тъй се върви към хубавата мома. То китката да й вземе всеки може, но менците да й носи е друга работа.
Авт. Йорданка Петкова
Снимка: Народната певица Росица Пейчева
