Из “ Когато имаш нужда от чудо“
Магда отвори чувала с брашното и заграби от него няколко шепи. Напудрените й бели пръсти докоснаха тъмните коси и направиха следи и към спомените й.
Преди седем години от чувала с брашно започна всичко. Сърцето й бе изморено от тайната мъка, крила се там години наред. С голям мерак пристана на Божидар. Беше малка и техните отказаха да я дадат, но любовта не знае възраст и правила. Дойде ли и така те тика към любимия човек, че колкото и да я спираш, тя си намира начин, как да си влезе през вратата на душата. Майка й толкова се опъна да не я дават, че като разбра, че е пристанала и клетва хвърли по чедото си.
Божидар се случи с арна душа и в очите я гледаше. Имаше ли събор в селото, ще я накара да се премени и ще отидат двамата . Ще я хване за ръката на хорото и ще си издуе гърдите от гордост, че неговата Магда е убавица. Мина се година, две и повече, но детенце не идваше. Божидар дума не издумваше, та да не страда женицата му, но моминското сърце си носи в себе си мерака за детенце.
Господ така е втъкал в жената майчинството, че ти гори отвътре душата, доде не туриш в ръцете си рожбичка.
Младата жена не смееше пред чужди очи да сподели мъката си и влизаше скришом долу в мазето до чувалите с брашно, та да си пусне сълзите. Един ден толкова много плака над тез чували, че легна та се разболя. Вечерта сън сънува, че й хвана Богородица ръцете и напълни шепите й с брашно.
– Магде, да вземеш брашно от онзи чувал наплакания и да ми направиш една хубава питка. Аз пък ще ти дам за тази пита най-хубавото момиченце ! – погали я Божията майка и си тръгна набързо.
Още щом се разведели и младата жена хукна към мазето. Гребна от чувала няколко шепи брашно и замеси питка .
Още топла я понесе към селската църква. Постави я в краката на Светата Майка и тихом си „поговориха” двете. Магда й говореше, а Богородица я слушаше.
След тази тяхна среща Магда се сдоби с момиченце. Кръсти го Мария, на Тази дето й донесе рожбата.
И ето днес момиченцето й правеше седем години.
– Майчице Богородице, преди седем години, нали помниш що с теб си „издумахме” у черквата. Аз дума ти дадох, ако ти си спазиш обещанието и ми дадеш момиченцето, стане ли на седем години, тя ще ти омеси с нейните си ръце, същата като моята питка. Да ни чакаш днес у църквата с моята Мария. Ти от твоето брашно ми омеси най-хубавото дете, а аз от моето най-хубавата пита.
Йорданка Петкова
Снимка: Васил Танев
