Сухите житни стръкове жулеха ръцете му. Понякога оставаха с дни белези, но не го боляха. Кожата му беше загрубяла от много работа и нямаше никаква чувствителност.
С душата му обаче не беше така. Въпреки многото житейски рани, не успя да загрубее към болката.
Ранима му беше същността.
Камен го кръстили едно време. Баща му искал да е твърд и непробиваем като камъните. Не винаги обаче името става и орисия. Вътрешно момчето било много емоционално и чувствително. Чуждата болка много го измъчвала.
Станал хубав ерген за женене.
Срещу тяхната къща се случило нещастие. Съседът му Рангел починал и оставил млада вдовица с две дечица. Едното на две годинки, а другото на четири. Виждал как се мъчи майка им Маринка. Сама за мъж и за жена. От жалост към нея, в сърцето му започнало да потрепва и нещо друго. Станали му мили и децата. Все гледал нещо да им подаде и щом го срещнели, хуквали към него.
Днес тъй, утре тъй и Камен се усетил, че бая е залитнал по Маринка . А и тя започнала да му се усмихва.
Преминали две години и една вечер пийнал чашка ракия за кураж и казал на родителите си, че иска Маринка.
Постреснали се, но имали само един син и като видели, че няма отказване, склонили родителите му.
Оженили се и станал баща на чужди деца.
Минало време , но не успели да си имат с жена му собствено дете. Господ сякаш е знаел, че Камен ще има проблем и му дарил деца, макар и чужди.
Чуждите обаче му станали като свои, а той им станал като истински баща.
От сутрин до вечер работил младият мъж и ги изхранвал всички докато поотраснали. След това те му станали помощници и опора. Гледали го в очите и дума наопаки не чул от децата си .
С времето нивата им се напълнила с много хора . Станал свекър, а после и дядо. Сноповете жито бързо се прибирали, а после за нула време се напълвали и чувалите с брашно. Много ръце със всичко се справят.
Две важни неща имало за семейството им само- жито да ражда много нивата, че да има хляб и да е пълна масата с хора.
Според Камен , Господ и жито дава, и хляб дава и деца дава. От хората се иска само да го слушат и да го тачат!
Авт. Йорданка Петкова
Картина: Божидар Чантарски
