Разказите на живота

Описание

Тази книга с кратки разкази, е за хора, които имат сетива за съдбите и на другите  около тях; за живота като начин на полезност и част от общото; за човека и скритата му същност.

Ние всички имаме една книжна корица и само този, който си направи труда да „прочете отвътре” ще достигне до истината на другия.

Някои герои тук са истински, а други измислени, но съществуващи  все някъде и някога. Всеки от тях има своите чувства и своята уникалност.

Бог е дал на  човеците емоции и от нас зависи как ще ги използваме. Дали ще ги впрегнем за наше добро или за общото добро, е личен избор.

А може би точно тази книга ще помогне на някого да направи правилния избор, за да съвпадне неговата воля с Божията воля.

ГАЙДАТА

 – Ти друг инструмент чул ли си така да плаче?! Няма и да чуеш. Хем сякаш вие, хем свири и ти пее!

Дядо Петър е най-добрият гайдар в селото и в околността. А може би и в страната, но като не е излизал от планината, как може да разбере човек.

Много се гордееше със своята гайда. Роден беше с музика в кръвта и всичко в него пееше и свиреше.

Къде побираше този въздух в дребното си тяло, че като пусне глас и не спира. И гайда надува, и песен припява.

Много често го търсят за някой болен. Като засвири, и звукът преминава през болното тяло и вибрира, докато не се раздвижи енергията на лежащия.

Лекува с гайдата си всякакви мъки.

Родът им бил музикален много, но се губеше вече родовата памет. Сега има книги, в които да се пишат истории, а едно време само от уста на уста се предава. Пък и като прибавим и украсяванията на всеки разказвач, та не знаеш кое е истина.

Днес се бяха събрали млади хора около него и слушаха историята му. Гледаха го така, все едно виждат друг свят. И друг беше наистина. Светът на природата, която е вкарала в мяха този звук. Светът на дървото, което го разнообразява и изважда различни тонове. Светът на чудесата, които нямат обяснение за случващото се. И накрая светът на мъжа от планината, който цял живот се опитва да я покори и в същото време да я приеме с нейния ѝ характер.

В планината няма черно и бяло. Там е пълно с цветове – според емоцията ѝ. Радва ли се, всичко е зелено и нацъфтяло. Тъжна ли е, плаче с капещи листа. Студено ли ѝ е, побелява и се отрупва със сняг. А когато започне да флиртува със слънцето, всичко подгорява от любовта им.

Е, това всичко може да се събере само в една гайда.